Правото в Германия е разделено на две основни правни области - частно право и публично право. Частното право има за задача да регулира индивидуалните правоотношения между гражданите. Това включва, наред с други неща, проблеми, свързани с договори, семейно право, като брачно право или наследствено право, но също и трудово право. По подобен начин може да възникне и деликтна отговорност в случай на нарушаване на законни права. От друга страна, публичното право урежда отношенията между носителите на публична власт (суверенна власт), като държавата, и отделните субекти на частното право, т.е. гражданите на дадена държава.
Така в областта на частното право страните по спора се срещат при равни условия, докато в областта на публичното право съществува отношение на надмощие или подчинение. В рамките на модифицираната теория за субекта се прави разграничение между публично и частно право в зависимост от това дали дадена правна норма дава изключително право или задължава носителя на суверенна власт. Ако случаят е такъв, става дума за публично право.
Наказателното право, което се нарича още наказателно право, обозначава област от германското право и официално принадлежи към публичното право. Кодексите, които уреждат отделните престъпления и процесуалните изисквания, са Наказателният кодекс (Strafgesetzbuch, StGB) и Наказателно-процесуалният кодекс (Strafprozessordnung, StPO). Следователно наказателното право се отнася до наказателна претенция на държавата (суверенна власт) срещу предполагаем извършител на престъпление.
В съответствие с това определени деяния са наказуеми в Наказателния кодекс (подреден по различни раздели). Те могат да включват телесна повреда, кражба, измама, непредумишлено убийство и убийство. Тъй като става въпрос за наказване на индивида от държавата, държавата и гражданинът не се срещат при равни условия и приложимите норми дават право на суверенната власт да наказва. Класическа форма на публичното право.
Целта на това наказание е възпитателно въздействие върху нарушителя чрез така наречената "специална превенция". По същия начин наказанието има възпиращ ефект върху цялото население. Това се нарича "обща превенция". Репресията срещу нарушителя, която е и последица от наказанието на нарушителя от държавата, е изкупление за извършеното престъпление.
Специална превенция
"Опитът да се предотвратят бъдещи нарушения от страна на престъпник чрез предприемане на определени мерки."
Обща превенция
"Обща възпираща или защитна мярка за предотвратяване или намаляване на честотата и тежестта на престъпленията срещу населението."
Наказването на самия извършител се извършва чрез съдебно наказателно производство, което обикновено завършва с наказателно постановление или присъда. Въпреки това все още се прилагат специални разпоредби в областта на наказателното право за непълнолетни. По този начин наказателното право служи конкретно за защита на особено важни правни интереси и за наказване на извършителя в случай на нарушаване на правните интереси. Със защитата на тези правни интереси се цели да се поддържа правният мир и да се опазва общото благо. Примери за особено важни правни интереси са животът и физическата неприкосновеност.
Пример: Отивате до близкия супермаркет и изведнъж ви хващат отзад. Извършителят ви удря безразборно и ви краде чантата. Получавате разкъсна рана на лицето си.
Действието на извършителя е лично вредно за него. Човек се наранява и му се краде. От друга гледна точка, обществото като цяло не може да приеме или да толерира поведението на извършителя. Мирното съжителство в цялата страна е възможно само ако се спазват социалните насоки и гореспоменатите деяния са наказуеми. Например, извършителят би могъл да бъде признат за виновен за нанасяне на телесна повреда по член 223 от Наказателния кодекс, за кражба по член 242 от Наказателния кодекс или дори за грабеж по член 249 от Наказателния кодекс.
Отмъстителното правосъдие във Федерална република Германия е забранено. Монополът върху употребата на сила е правото на държавата сама да предприема действия срещу отделни граждани и да ги наказва. Това означава, че само държавата може да вкара в затвора, да задържи или, в абсолютно изключителни случаи, да нарани дадено лице чрез предприемане на действия. Това може да бъде направено от полицейските органи. Целта на този монопол е да се гарантира, че хората няма да си отмъщават последователно и в случай на съмнение ще се наранят или ще се бият. Това би довело до нарушаване на правния мир в дългосрочен план.
Наказателното право, като част от публичното право, отново може да се раздели на материално и формално наказателно право. Материалното наказателно право се занимава с онези норми, които са обявени за наказуеми от StGB. Това са най-често срещаните престъпления. Винаги трябва да са налице поне четири предпоставки за извършване на престъпление. Това са, наред с други неща, забраненото от закона деяние, възможното писмено наказание, липсата на основания за оправдаване от страна на извършителя, което би направило наказанието ненужно, и виновното действие на извършителя. Нарушителят няма да действа виновно, ако може да представи оправдателни причини за деянието си.
По този начин материалното наказателно право дава отговор на въпроса дали нарушителят изобщо е извършил престъпление или не. Нормите на административните нарушения също попадат в обхвата на материалното право. Това обаче не са престъпления, а само административни нарушения. Те също са незаконни, но трябва да се разглеждат само като незначително нарушение на закона. Примери за това са слушането на силна музика след 22:00 ч. или превишената скорост. Правните последици обикновено са само глоби, но не и присъди лишаване от свобода.
Когато с неправомерното поведение се засягат правни интереси, които са особено достойни за защита, винаги се взема предвид прилагането на наказателното право. По същия начин, ако общественият интерес изисква налагане на наказание на нарушителя.
Наказателният кодекс (StGB) отново е разделен на две части. От една страна, общата част, а от друга - специалната част. И двете части не могат една без друга. Общата част съдържа информация за доктрината за престъпленията и техните правни последици, както и разпоредби относно оценката на престъпленията. Например в член 46 от Наказателния кодекс се посочват по-подробно принципите на постановяване на присъди. При постановяване на присъдата съдът трябва да вземе предвид, наред с други неща, мотивите и целите на извършителя, неговото отношение или начина, по който е извършено престъплението. Това обаче не са единствените принципи.
Особената част на наказателното право включва отделните престъпления, които са наказуеми. Зависимостта е от особено значение, ако престъплението описва само определен диапазон на наказанието, но не посочва конкретен размер. След това общата част служи като ръководство за конкретното ниво на наказанието. В общата част, наред с други неща, са уредени аспекти, както е посочено по-горе, които трябва да се вземат предвид при изчисляване на размера на наказанието. Престъпленията от особената част могат да бъдат разделени на следните категории:
Разделът от особената част на StGB винаги се разделя на съставните елементи на престъплението и правната последица. За да бъде наказан един извършител, той трябва да е осъществил всички обективни и субективни елементи на престъплението. Освен това извършителят трябва да е действал в причинно-следствена връзка и деянието трябва да му се дължи от обективна страна. Действието на извършителя е каузално, ако престъплението не може да бъде замислено, без да престане да съществува успехът в неговата конкретна форма. По този начин актът е предпоставка за неговия успех.
Това определение се нарича още формула "conditio-sine-qua-non". Престъплението е обективно съставомерно, ако извършителят е създал правно неодобрен риск, който се реализира в успеха на престъплението. Обективните елементи на престъплението са винаги тези, които трябва да са налице обективно. За пример служи член 212 от Наказателния кодекс (непредумишлено убийство), при който смъртта на друго лице трябва да е обективно налице.
Субективните елементи на престъплението описват, поне например в § 212 StGB и повечето други, че извършителят трябва да е извършил престъплението умишлено. По-конкретно, съществуват три нива на намерение. Този "dolus directus" може да съществува в първа или втора степен. В първия случай се говори за "желание" за извършване на престъплението, а във втория - за "знание", че престъплението е извършено. Третото ниво се определя от "dolus eventualis". Това е условното намерение, т.е. съзнателното приемане на възможното настъпване на успех.
Възможно е също така нарушителят да действа по небрежност. Нарушителят действа по небрежност, ако пренебрегне необходимото внимание при движение. Следователно извършителят трябва да е имал обективната възможност да предвиди, че деянието може да бъде избегнато. Освен това извършителят трябва субективно да е действал с недостатъчна грижа според индивидуалните си способности и познания.
Поради това в много случаи изглежда трудно да се направи разграничение дали и кога извършителят е действал само по небрежност или с условен умисъл. Това е от значение преди всичко защото наказателната отговорност в контекста на небрежното поведение може да бъде санкционирана само ако нормата от Наказателния кодекс също предвижда наказуемост на небрежното деяние. Това става ясно от член 15 от Наказателния кодекс.
Умишлени и небрежни действия
Само умишленото действие е наказуемо, освен ако законът изрично не предвижда наказание за небрежно действие.
Следните престъпления са примерни поради честотата на извършването им:
Нанасянето на телесна повреда е престъпление, което се наказва по член 223 от Наказателния кодекс. При това престъпление извършителят нарушава физическата неприкосновеност на лице. Това означава, че трябва да е налице физическо насилие или увреждане на здравето. Това престъпление се квалифицира по член 17 от Наказателния кодекс. По този начин престъплението принадлежи към престъпленията, насочени срещу лица.
Физическо насилие е налице, ако е налице неприятно, неподходящо отношение и физическото благополучие или физическата цялост са били нарушени не само незначително. Увреждане на здравето е налице, ако се предизвика или увеличи патологично състояние. Това състояние трябва да се разглежда като патологично.
Нападение
Всяко лице, което упражни физическо насилие над друго лице или причини вреда на здравето му, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с парична глоба.
Трябва да се вземат предвид и опасните телесни повреди съгласно § 224 StGB, тежка телесна повреда съгласно § 226 StGB или също така телесна повреда по непредпазливост съгласно член 229 от Наказателния кодекс. Те са или отделни престъпления, или квалификации на основното престъпление по член 223 от Наказателния кодекс. Разликата е, че квалификация може да се даде само ако е изпълнено и основното нарушение. Независими престъпления като телесна повреда по непредпазливост могат да бъдат извършени и без основното престъпление.
За разлика от телесната повреда, кражбата и измамата не са основно престъпления срещу телесната неприкосновеност, а са престъпления срещу собствеността. Подобно на телесната повреда, наказанието тук е лишаване от свобода до пет години или глоба. Предпоставката за кражба винаги е да бъде отнета чужда движима вещ. Кражба се извършва при смяна на попечителството. Това не означава нищо друго освен нарушаване на чуждото попечителство и създаване на ново попечителство.
Пример: Извършителят завижда на свой приятел, защото той винаги има най-новия мобилен телефон и се хвали с него. Той решава без повече увъртания да открадне мобилния телефон от джоба му по време на следващата среща, без приятелят му да забележи. Ето какво се случва.
В горния пример кражбата може да се предположи без проблеми. Мобилният телефон е чужда движима вещ и извършителят също го е отнел, като е нарушил попечителството на приятеля и е установил ново попечителство. От субективна страна извършителят е действал с пряк умисъл в контекста на "dolus directus" и с намерение за присвояване.
Кражба
Всяко лице, което отнеме чужда движима вещ с намерение противозаконно да я присвои за себе си или за трето лице, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с парична глоба.
Измамата е подобна на кражбата, но от обективна гледна точка тя не включва отнемане, а разпореждане или, с други думи, доброволно отдаване чрез лъжлив факт и грешка.
Пример: Извършителят е в магазин за електроника и поставя етикет с цената на много по-евтин чифт слушалки върху скъп чифт. На касата извършителят твърди, че е взел продукта от рафта. Той получава слушалките на по-ниска цена.
Измама
Всяко лице, което с цел да набави за себе си или за трето лице противозаконна материална облага нанесе имуществена вреда на друго лице, като създаде или поддържа грешка, представяйки се за невярно или премълчавайки истински факти, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с парична глоба.
В дадения пример не става въпрос за отнемане, а за отдаване (разпореждане). Твърдението за невярното обстоятелство (измамата) се съдържа в цената. Последицата е наказуемо престъпление по Наказателния кодекс, тъй като активите на дружеството са били увредени.
В допълнение към материалното наказателно право съществува и т.нар. формално наказателно право. С него се урежда начинът на прилагане на материалното наказателно право. Формалното наказателно право е пример за разпоредби за наказателното производство, които в края на производството предвиждат наказание за извършителя. Правните източници, от които се нуждае и официалното наказателно право, са Наказателно-процесуалният кодекс (StPO), Законът за съдебната конституция (GVG) и Законът за съдилищата за непълнолетни (JGG). Той обхваща и процеса от разследването до изпълнението.
Пример: Лицето е нападнато от извършител. След проведено разследване полицията установява, че нападението е било неоправдано. Прокуратурата трябва да повдигне обвинение за нападение. В наказателното производство всички доказателства се обезпечават и пресяват отново. В края на производството съдът произнася присъда. Както вече споменахме, наказанието за обикновено нападение е глоба или лишаване от свобода до пет години.
Въпросът дали е извършено нарушение или дори престъпление изисква самостоятелно разглеждане. Обикновената телесна повреда, както и кражбата, са простъпки. Ако погледнем по-отблизо непредумишленото убийство, това вече е престъпление. Основното разграничение между двете норми се състои първо в съставните елементи на самото деяние, но също така и в правната последица. В случай на телесна повреда все още е възможна присъда до пет години, а в случай на непредумишлено убийство присъдата започва да тече от пет години. Следователно границата между простъпката и престъплението трябва да има нещо общо със заплашващата присъда. В раздел 12 от StGB това е обяснено по-подробно.
Престъпления и простъпки
(1) Престъпленията са противоправни действия, извършени в Минимални размери се наказват с лишаване от свобода за една година или повече.
(2) Простъпките са противоправни деяния, извършени в Минимални размери се наказват с по-лека присъда лишаване от свобода или парична санкция.
В допълнение към основните наказания, които самата норма винаги посочва, съдът винаги има възможност да наложи допълнително наказание. Това обаче не се споменава директно в нормата, която определя наказуемостта. Възможни вторични наказания са конфискация и изземване на оръжие или отнемане на шофьорска книжка. Това е възможно в случай на грабеж, извършен с оръжие, което човек действително притежава законно, тъй като е притежател на голямо разрешително за огнестрелно оръжие.
Свидетелството за управление на МПС може да бъде отнето веднага след като лицето е извършило криминални престъпления във връзка с участие в пътното движение. Тук могат да се включат всякакви престъпления и простъпки, като телесна повреда по непредпазливост, но също така принуда и шофиране с прегазване.
В случай на евентуална присъда наказателното право за непълнолетни използва много по-широк набор от наказания, отколкото наказателното право за възрастни. Докато обичайното наказателно право предвижда основни наказания като лишаване от свобода или глоба, наказателното право за непълнолетни предлага много повече възможности. Причината за това е възпитателният фактор на наказанието. За разлика от добре познатите основни наказания, тези мерки са "lex specialis" и са за предпочитане пред последните в случай на престъпление, извършено от непълнолетни. Законът за съдилищата за непълнолетни предвижда три възможности за наказание.
От една страна, съществуват възпитателни мерки, които са най-лекото наказание в наказателното право за непълнолетни. Те имат за цел да накарат нарушителя да осъзнае простъпката и да противодействат на ново провинение. Тук са възможни социални дейности или посещение на различни курсове. След възпитателните мерки следват дисциплинарните мерки. Те включват предупреждения, различни условия или задържане на младежи. Следователно става въпрос за полагане на общественополезен труд или за кратка форма на лишаване от свобода под формата на задържане на младежи. Най-дългата форма на задържане е постоянното задържане, което може да продължи минимум една седмица и максимум четири седмици.
Последната възможност за наказание остава присъдата за непълнолетни. Това е най-тежката санкция и предвижда минимално наказание лишаване от свобода от шест месеца и максимално от десет години, при условие че престъплението е такова, за което е възможно да бъдат наложени повече от десет години лишаване от свобода.
Ако разгледаме по-отблизо наказателното право с всичките му аспекти, това е област на правото, която може и трябва да се преценява много субективно. От извършването на престъплението до евентуалното наказание - всеки случай е различен и изходът от съдебния процес с евентуално наказателно постановление или присъда зависи от много добрата защита в съда. Ще има ли второстепенна санкция или само основна санкция? Спазени ли са принципите за постановяване на присъда? Не може ли дори производството да бъде прекратено изцяло преди постановяване на присъда? Всичко това са нашите задачи за вашето удовлетворение.
Без значение в какво престъпление сте обвинени - в простъпка или престъпление, в нападение или измама, ние са, особено чрез нашите Експертиза в областта на наказателното право и Опит в областта на отбраната, винаги правилният Свържете се с за вашите нужди!
Основен офис - Керпен
Г-н Patrick Baumfalk, адвокат
Главен път 147
50169 Керпен
Германия
Клон - Witten
Г-н Patrick Baumfalk, адвокат
Улица Берлин 4
58452 Witten
Германия
Нашият партньор за сътрудничество в САЩ, Флорида, Мерит Айлънд, Spacecoast и Маями, САЩ:
Г-н Александър Торлтън, Esq. - German American Real Estate & Immigration Law Center, LLC
Уеб дизайн и SEO от Услуги на Baumfalk