Правното основание за сключване на договор за изработка се основава на § 77 BetrVG. Дружественото споразумение е споразумение между работодателя и Работнически съвет. Фирменото споразумение урежда правата и задълженията на служителите, работодателя или Работнически съвет на предприятието. В публичния сектор не съществуват фирмени споразумения, а т.нар. споразумения за услуги, които се сключват между съвета на персонала и отдела. Трябва ли да има няколко Работнически съвети Ако в предприятието има няколко работнически съвета, централният работнически съвет трябва да се сформира от тези няколко работнически съвета. Работнически съвети да се установи. 

Общият работнически съвет се състои от един или двама членове на всеки отделен работнически съвет. Централният работнически съвет обаче не е по-висш от отделните работнически съвети. При дружествата майки и дъщерните дружества може да се създаде групов работнически съвет, който да приема решения за цялата група, а след това и споразумения за дружеството или групата.

Дружественото споразумение трябва да бъде в писмена форма и да бъде подписано от двете страни. Обикновено трудовите договори уреждат например правилата за обличане, забраната за пушене, моделите на работното време или дори отпуските и здравословните и безопасни условия на труд. Не всичко обаче може да бъде уредено с договор за изработка. Допълнителни или допълнителни разпоредби, които обикновено вече са били сключени чрез колективен трудов договор, не са законни. Това е различно само ако колективният трудов договор изрично разрешава регулиране чрез споразумение за работа. Тази клауза в колективния трудов договор се нарича още встъпителна клауза. По този начин регулативната сила на договора за изработка е ограничена по обхват, но има пряк и принудителен ефект.

Сключеното споразумение трябва да бъде оповестено от работодателя. За тази цел е достатъчно договорът за работа да бъде поставен или окачен на подходящо място на работното място. Действието на договора за изработка в неговата форма е неограничено. Той обаче може да бъде прекратен с редовно предизвестие от 3 месеца или заменен с нов. Договорът за изработка обаче може да бъде прекратен и автоматично чрез определяне на срок, сключване на споразумение за прекратяване между страните, изтичане на периода на заетост или прекратяване на самия договор. Работнически съвет (ако договорът за дружество е бил обвързан с него), несъстоятелност на дружеството, или чрез Прехвърляне на бизнес. Частично прекратяване на договора за изработка не е възможно. Следователно съдържанието на договора за изработка може да бъде валидно само в неговата цялост или изобщо да не бъде валидно. 

Изключения от това общо правило има само ако работодателят и работническият съвет са се договорили за възможно частично прекратяване в рамките на работното споразумение. Частичното прекратяване на споразумението обаче е възможно само ако частта, която продължава да съществува, има смисъл сама по себе си и представлява затворен регламент. Ако обаче договорът за изработка е бил прекратен, той има действие съгласно § 77 VI BetrVG след. Това означава, че прекратеното фирмено споразумение ще продължи да съществува, докато не бъде сключено ново споразумение между Работнически съвет и работодателя. Това обаче се отнася само за фирмени споразумения, при които решението на помирителния съвет може да замени споразумението между работодателя и работническия съвет.

Работното споразумение има смисъл, ако работодателят иска да въведе разпоредба, която обикновено изисква положителното съгласие на работническия съвет. От друга страна, ако работническият съвет участва в решаването на въпроси, които са предмет на съвместно вземане на решения, той може дори сам да инициира мерки чрез правото си на инициатива.

Обхватът на фирменото споразумение се отнася за почти всички служители на дружеството. Сключените споразумения се прилагат и за служители, които се присъединяват към дружеството след сключването на трудов договор. По този начин трудовото споразумение има ефект върху всички бъдещи служители. Въпреки това споразумение за работа не се прилага за лица, които попадат в обхвата на § 5, ал. 2, 3 и 4 от Закона за създаване на работнически съвет (BetrVG) есента. Те не са обхванати от разпоредбите на дружественото споразумение. Те включват например законни представители или член на ръководен орган или ръководен персонал по трудов договор на дружеството.

По принцип трябва да се прави разграничение между два вида фирмени споразумения. Първият от двата вида споразумения е споразумението за работа, което подлежи на принудително изпълнение. В този случай, както вече беше споменато, работническият съвет има свое право на съвместно вземане на решения. Ако работодателят откаже да сключи трудов договор, съветът на работниците и служителите може, в съответствие с § 87 BetrVG обжалване пред помирителния съвет. Окончателното решение на помирителния съвет замества споразумението между работодателя и работническия съвет. 

Следователно по този начин работодателят може да бъде принуден да го въведе. Вторият вид споразумение за работа е доброволното споразумение за работа. Тези споразумения уреждат всичко, при което работническият съвет няма право на съвместно вземане на решения. Сайтът § 88 BetrVG не е окончателен и се правят само предложения за теми. В резултат на това трудов договор може да бъде сключен по този начин само ако работодателят и работническият съвет се споразумеят за неговото съдържание.

Когато се преценява кой закон и кой принцип се прилага за конкретния служител, нерядко възниква объркване. Често възниква въпросът кой правен източник може да се използва. Прилагат ли се за мен собственият ми трудов договор, колективният трудов договор или трудовият договор? Общото правило е, че трудовият договор и колективният трудов договор обикновено имат предимство. Трябва обаче да се спазва принципът на благоприятност. Това просто означава, че се използва регламентът, който е по-изгоден за работника. 

Ако съществува споразумение за работа, не е задължително то да бъде изрично упоменато в трудовия договор, но все пак се прилага. Също така не е задължително работникът или служителят да знае или да е наясно с трудовото споразумение, за да се прилага то към неговото трудово правоотношение. Самото съществуване на споразумението е достатъчно.

Изпълнението на сключения и валиден трудов договор е отговорност на работодателя и само на него. Работническият съвет няма право да се намесва в управлението на предприятието. Въпреки това, ако работодателят не се придържа към или не изпълнява трудовото споразумение, работническият съвет може да започне съдебно производство в трудовия съд, за да принуди работодателя да го изпълни.