Работната среща е събрание на всички работници, заети в дадена компания или предприятие. Това включва и работниците, които са заети изключително в тази област. Изискванията за провеждане на събрание са определени в Закона за конституцията на предприятията. По-конкретно в параграфите 42 към Раздел 46 BetrVG. Наред с други неща, съставът на събранието, редовните работни срещи и срещи на отделите, времето и загубата на приходи, темите на работните срещи и срещите на отделите или представителите и асоциациите са регламентирани по-подробно. Поканата за работната среща се отправя от Работнически съвет и се председателства от председателя на работническия съвет. Важно е да се отбележи, че не всички могат да присъстват на тази среща. Тъй като тази среща е среща на дружеството или предприятието, тя умишлено не се провежда публично.

За съжаление е възможно не всеки работник да успее да присъства на планираната среща. Това се дължи на различни причини, като например работа на смени в производствено предприятие. В такъв случай дружеството може да провежда т.нар. частични събрания. Това е регламентирано по-подробно в § Sec. 42 (1) BetrVG. Според § Член 42 (2) от Закона за конституцията на страната провежда се ведомствена среща за служителите, които организационно или пространствено се намират в друга част на компанията. И в този случай заседанието на департамента се председателства от член на Работнически съвет. Заседанието на отдела, както и работното заседание, не е открито за обществеността и може да се проведе като частично заседание. Все пак срещата на отдела трябва да е необходима, за да се обсъдят проблемите на служителите.

По принцип работната среща трябва да се провежда и свиква на всяко календарно тримесечие. На тази среща работническият съвет трябва да представи доклад за дейността, а работодателят - годишен доклад. По принцип Работнически съвет но имате добър метод, с който да направите срещата на персонала не скучна. Например, той трябва да включи служителите в дискусията или да ги привлече към разговора. Следователно служителят не трябва да използва работната среща само за да избяга от работното си място за два часа, а по-скоро да се възползва от възможността да участва и да допринася за това, което се случва в компанията. Рядко има по-добра възможност да се посочат оплаквания, да се избегнат недоразумения или да се укрепи климатът в компанията. Следователно за провеждането на подходящо работническо събрание е необходимо голямо планиране и ангажираност от страна на работническия съвет. Ако работната среща е преминала добре, служителите или работниците ще говорят за нея дълго време след това или може да са разочаровани, ако срещата не е преминала така, както са се надявали.

В допълнение към задължителните работни срещи обаче могат да се провеждат и други срещи по всяко време, при условие че дружеството или предприятието има важна причина за това. Това може да бъде например закриването на отдел или част от компанията. Работническият съвет има правото или дори задължението да свика работническо събрание и да включи в дневния ред необходимата важна причина. Задължението за това възниква също така, ако събранието е свикано по искане на работодателя или на най-малко една четвърт от служителите, които имат право на глас. Мястото на работната среща обикновено се определя по споразумение между работодателя и работниците. Работнически съвет в самата компания. За тази цел се използва подходяща стая или, в случай на много големи компании, производствено хале или кафене на компанията. Ако работодателят и работническият съвет не се споразумеят пряко и не намерят мирно решение, в случай на спор Работнически съвет къде ще се проведе срещата. Ако мястото на срещата е извън предприятието, работодателят поема изцяло разходите за нея.

Работническият съвет също свиква заседанието и взема решение по него на редовно заседание на работническия съвет. Работническият съвет отговаря за планирането на темите, които ще се обсъждат, и за вписването им в дневния ред. Дневният ред се основава и на предложения, внесени от работодателя или от работниците и служителите (най-малко една четвърт от имащите право на глас). Продължава да е задължително предложенията да се вземат предвид, ако и доколкото все още може да се гарантира правилното провеждане на работното заседание. Ако в предприятието се проведе работна среща, работодателят трябва (при условие че не се засяга търговската тайна) да докладва за определено съдържание. Това са, наред с другото, опазването на околната среда от страна на дружеството, икономическото положение и планираното развитие на дружеството, по-нататъшната и досегашна интеграция на чуждестранните работници, наети в дружеството, както и персоналът и социалните въпроси. 

По-специално, работодателят трябва да гарантира, че разглежда и въпроса за равенството между мъжете и жените на работното място. Може и не трябва да се споменават бизнес тайни или търговски тайни. Те могат да включват например рецепти, различни техники или друга информация, която се счита за поверителна за конкурентите и широката общественост.

Въпреки това могат да се обсъждат всички теми, като например колективно договаряне, социално-политически или икономически аспекти от всякакъв вид. Забранява се тайното записване на разговори или изявления, направени по време на работната среща. Това би нарушило принципа на сътрудничество, основано на доверие, и личните права на участниците. Ако има запис, който не е секретен, председателят на заседанието трябва изрично да посочи това на участващите лица. В контекста на пандемията Corona е било възможно да се записват срещи на компанията чрез версията на § 129 BetrVG за провеждане на видео и телефонни конференции. Причината за това беше да се намали рискът от заразяване на служителите и другите участници в работната среща. Въпреки това, тъй като срещата за цифрови произведения вероятно е била противопоставена на нарушени лични права или права за защита на данните, прилагането не е било изяснено дълго време. 

Това е така, защото записите или звукозаписите можеха да бъдат направени тайно. Друг аргумент срещу провеждането на фирмени срещи в цифрова форма е обичайната динамика на фирмената среща, която може да се загуби, ако участниците могат да преживеят срещата само чрез екрана. Причините за положителната видео среща са, наред с другото, спестяването на разходи, участието на служители на място в чужбина, лесното изпълнение чрез използването на смартфони или, по-точно, ограничаването на пандемията от корона чрез намаляване на риска от заразяване. По тази причина § 129 BetrVG удължен до 19.03.2022 г. включително. Сегашното провеждане на работната среща в рамките на видео- или телефонна конференция вече не е възможно, а също така няма право на този вид провеждане.

Самата среща трябва да се проведе в работно време, освен ако не се налага изключение от практиката на предприятието на служителя. Ако служител желае да се изкаже по конкретен въпрос от заседанието, във всички случаи трябва да му се даде възможност да го направи. По същия начин служителите могат да внасят предложения в работническия съвет и да ги коментират изчерпателно. Особено важно е да се отбележи, че не само времето, прекарано на самата работна среща, но и времето, прекарано в пътуване до срещата и обратно, трябва да се заплаща на служителите като работно време. Работодателят е длъжен да поеме всички разходи за пътуване и да ги възстанови на служителите. Проблемът възниква, когато на работната среща се обсъждат теми, които нарушават всички горепосочени принципи, а ръководителят на работната среща няма право да го прави. Работнически съвет не успява да предприеме действия срещу тези разговори или да ги спре. 

Следователно работодателят има право да намали възнаграждението за периода на този проблем. Остава важно да се отбележи, че неспазването на това задължение от страна на работниците застрашава индустриалния мир. По същия начин работодателят не е длъжен да забавлява участниците по време на работната среща. Ако работническият съвет осигури или е осигурил гостоприемство, работническият съвет няма право да претендира за възстановяване на разходите от работодателя. Причината за това е, че Законът за работническата конституция не налага задължение на работническия съвет да осигурява гостоприемство.

На работническата среща обикновено присъстват и други участници, освен работническия съвет и обикновените служители. Това могат да бъдат по-специално работодателят, висши служители като гости, неправоспособни временни работници, упълномощени синдикати, сдружения на работодатели, членове извън предприятието или други лица, при условие че тяхното участие служи за провеждането на работното събрание като такова и е също така подходящо.

Ако в предприятията има синдикати, те трябва да бъдат информирани за времето и дневния ред на работната среща. Причината за това е, че представителите на синдикатите или техните агенти имат право да присъстват на работната среща, ако виждат причина за това. Работническият съвет или работодателят не могат да попречат на представителите на синдикатите да присъстват. Това обаче не се отнася за сдруженията на работодателите. Те нямат право да присъстват на работна среща. Много е важно да се отбележи, че спокойствието в компанията и работните процеси не трябва да бъдат нарушавани по никакъв начин. Така теми за обсъждане като политически дейности, обидни или оскърбителни изказвания са забранени и в случай на съмнение трябва да бъдат предотвратени от ръководителя на срещата. В случай на съмнение нарушителят може да бъде отстранен от цялата работна среща и да бъде изгонен от залата.

Ако има текущ трудов спор, все още е възможно да се проведе работна среща и тя да се състои. Съгласно Кодекса на труда § Sec. 72 (2) BetrVG забрана за бой по време на работната среща, но това не пречи на провеждането на работната среща. Това обаче важи само дотолкова, доколкото работната среща се използва като средство за информиране на служителите, а не като средство за борба. Ако работническият съвет използва работната среща като средство за борба (напр. насрочва я по време на много голямо натоварване) без допустима причина, тя може да се счита за недопустима мярка за борба. Възнаграждението за работническо събрание по време на стачни действия трябва да бъде изплатено. Работната среща не може да се използва от работническия съвет за определяне на заплата или възнаграждение на работниците. Това може да се разглежда като намеса в равнопоставеността на борбата.

Също толкова важни са и процедурните аспекти. Така споровете във връзка с работни срещи се уреждат от трудово право Правила. Следователно компетентният съд е и трудовият съд в производството по разрешаване на спорове. В този случай производството за неизпълнение на задължения (в случай на неизпращане на покана за среща навреме) може да бъде пример за спор. Въпреки това, ако спорният въпрос е заплатата, която работодателят не иска да плати за времето на работната среща, той трябва да бъде разгледан в трудовите съдилища в рамките на производство по постановяване на решение.

Работното съвещание трябва да се разграничава от съвещание на персонала, свикано от работодателя. По този начин работодателят може да определя съдържанието, мястото и времето на изпълнение на работата по своя преценка чрез правото си на ръководство. Срещите на персонала се използват например за изпълнение на предписаните от работодателя задължения за предоставяне на информация и разяснения. Такъв е случаят, например, когато работодателят не може да изпълни задължението си да информира и обучава работниците в рамките на индивидуални разговори между работодателя и работниците. Служителят също е длъжен да присъства на тази среща. В сравнение със събранието на персонала и работното събрание, работодателят не може да използва събранието на персонала като контрамярка на работното събрание. Това поне може да се предположи, ако срещата на персонала е много близо по време до работната среща. Това обаче ще е така и ако работодателят откаже да участва в същинското събрание на персонала или ако участва, не изпълнява задълженията си за докладване или ги изпълнява недостатъчно.

Ако работодателят желае да проведе събрание на персонала в извънработно време, тази мярка подлежи на съвместно определяне, ако работодателят упражни правото си на ръководство или ако работникът има задължение към работодателя през това време, което го задължава да присъства. Заседанието на персонала също не е публично и се свиква и ръководи от председателя на представителството на персонала. Срещата на персонала също трябва да се провежда поне веднъж годишно. Срещата на служителите обикновено трябва да се провежда в работно време, но само ако няма официални или оперативни причини за обратното. Както и в случая с работната среща, времето, прекарано в присъствие и пътуване до срещата на персонала, трябва да се заплаща като работно време. Работодателят не може да прави изключения от това правило. Основната разлика остава, че работната среща е обмен на информация между съвета на работниците и служителите и работодателя, докато срещата на персонала е комуникация между работодателя и служителя.