Право на работа от дома?
Поради сегашното нарастване на броя на инфекциите, необходимостта от по-строги мерки за коронарна защита също се увеличава. Особено в Трудово право да се очакват фундаментални промени. Федералният министър на труда Хубертус Хейл иска да въведе отново задължение за хоум офис в това отношение. На 26 ноември 2020 г. той представи за съгласуване в министерствата втори преработен законопроект за своя "Закон за мобилната работа". Междувременно проектът е представен за гласуване във федералното правителство.
Гъвкавите форми на работа обаче придобиват значение не само в контекста на пандемията от корона. Мобилната работа допринася по-специално за това служителите да могат по-добре да съчетават професионалния и личния си живот. Ето защо в настоящата статия ще бъде разгледана актуалната тема за задължението за домашен офис.
На първо място, Законът за мобилната работа по същество предвижда, че работодателят винаги трябва да обсъжда искането на работника за мобилна работа. Ако споразумението не бъде постигнато, работодателят трябва да мотивира отрицателното си решение по официален и своевременен начин в срок от два месеца. Ако работодателят откаже да обсъди въпроса или не мотивира решението си в необходимата форма и срок, по силата на законовата фикция се договаря мобилна работа в съответствие с желанието на работника или служителя за максимален срок от шест месеца. Редовната мобилна работа също е възможна само след уточняване на началото, продължителността, обхвата и разпределението на мобилната работа.
Освен това законът предвижда регламент за хармонизиране на застрахователното покритие. Съгласно действащото законодателство мобилната работа вече е обхваната от задължителната застраховка срещу злополука. В допълнение към същинската застрахована дейност, застрахователното покритие обхваща и т.нар. фирмени маршрути, като например маршрута за печат в друго помещение. Това следва да се прилага, наред с други неща, както на територията на предприятието, така и по време на мобилна работа. Съществуват обаче разлики и съответно пропуски в застрахователното покритие за пътувания в собственото домакинство за пиене или хранене. Според съдебната практика на Федералния социален съд тези пътувания досега са били застраховани в помещенията на предприятието, но не и в домашния офис. Сега това трябва да бъде приведено в съответствие със закона.
Предвидена е и широкообхватна клауза за откриване на колективни или работнически споразумения. Наред с другото, те предлагат и възможност за отклонение от новите правни разпоредби в колективните трудови договори и споразуменията за работа, дори в ущърб на работниците.
В проектозакона вече не се предвижда законово право на минимален брой мобилни работни дни. Вместо това е оставено на предприятието и страните по колективния трудов договор да създадат конкретни условия за допустимост на мобилната работа. Следователно единственото, което се изисква, е специално споразумение между Работодатели и служителида можете да работите в домашен офис. Следователно нито работодателят има законно право да изисква работата да се извършва вкъщи, нито работниците имат законно право да извършват работата си в домашен офис.
Вместо това се изисква индивидуално споразумение. Основа за това може да бъде споразумение за домашен офис в предприятия със съвет на работниците. В противен случай страните по трудовия договор са оставени да договарят подробностите за дейността на домашния офис. Проблемът тук обаче е, че в трудовите договори винаги се предвижда клауза за писмена форма. Следователно в никакъв случай не е достатъчно работодателят и работникът да се съгласят, че работата може да се извършва в домашния офис. Следователно този процес на обсъждане създава административна тежест и води до разходи.
Ако споразумението между работодателя и работника не успее да се постигне, решението за отказ трябва да бъде обяснено на работника в писмена форма и да бъдат посочени причините, както е обяснено в началото. Въпреки това текстът на закона не поставя конкретни изисквания за основанията за отказ. Поради това се поражда съмнение дали неясната формулировка не създава косвено законово право на мобилна работа.
Това се обосновава от факта, че, наред с другото, остава открит въпросът доколко подробно работодателят трябва да обоснове отказа си. Например може да е достатъчно работодателят да отхвърли искането на служителя по електронна поща по "оперативни причини". Според обяснителния меморандум към закона обаче те не трябва да са външни или произволни. Това се прави, за да се гарантира, че трудовите съдилища могат да проверят дали отказът за мобилна работа е оправдан.
Работодателят ще бъде задължен също така да регистрира началото, края и продължителността на цялото работно време в деня на мобилното изпълнение на работата. По този начин проектът излиза извън рамките на действащите изисквания за документация съгласно Закона за работното време. Това задължение за водене на отчетност има за цел да гарантира спазването на максималното дневно работно време, както и на минималните дневни и седмични периоди на почивка.
При липса на официално изискване е възможно както ръчно, така и електронно отчитане на работното време. Записът обаче може да бъде направен и от служителя. Въпреки това работодателят остава отговорен за правилното записване. Освен това работодателят е длъжен да информира работника за регистрираното работно време при поискване и да му предаде копие от работните листове.
Здравето и безопасността на работното място трябва да бъдат гарантирани и при мобилна работа. Следователно разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труд остават незасегнати. Следователно работодателят трябва да информира мобилния работник в текстова форма за това как се гарантира неговата безопасност и здраве.
Работодателите трябва също така да извършат оценка на риска в съответствие с Наредба за работното място извършва. Трудностите могат да възникнат поради факта, че възможностите на работодателя да влияе върху мобилните работни места са ограничени.
В крайна сметка новият проектозакон означава за работодателите, че отговорните лица за контакт трябва първо да бъдат запознати с този въпрос. В края на краищата, ако законът бъде приет и влезе в сила, те трябва да могат да преценят как да се проведе подобна дискусия и да знаят, че това изисква действия, обвързани със срокове. Освен това трябва да се обмисли възможността за договаряне на фирмено споразумение за мобилна работа с работническия съвет.
Дали обаче този закон ще доведе до по-голяма гъвкавост за работниците, остава под въпрос. Вярно е, че новият проектозакон принципно отхвърля законовото право на мобилна работа. Предвиденият процес на обсъждане обаче изисква много усилия. Освен това проектът е отчасти неясен в уредбата на уведомяването за причините за отказ, което създава правна несигурност. Планираният регламент за здравословни и безопасни условия на труд описва познатото статукво без добавена стойност. Затова обикновено се поставя въпросът дали законът наистина е необходим.
Следователно по-нататъшният ход на законодателния процес предстои да се види.
Основен офис - Керпен
Г-н Patrick Baumfalk, адвокат
Главен път 147
50169 Керпен
Германия
Клон - Witten
Г-н Patrick Baumfalk, адвокат
Улица Берлин 4
58452 Witten
Германия
Нашият партньор за сътрудничество в САЩ, Флорида, Мерит Айлънд, Spacecoast и Маями, САЩ:
Г-н Александър Торлтън, Esq. - German American Real Estate & Immigration Law Center, LLC
Уеб дизайн и SEO от Услуги на Baumfalk